автор: magiq02

Очите ти бягат-
уплашени малки зверчета.
Устните шепнат несигурно.
В аванс - и розата, и утре.
Уморен си. От игри си объркан.
Изхабен от безцелното тайнство.
И е ясно - пътуваш. По пътища нови,
забравяш отминали дати.
Реванш? На кого да доказваш?
На себе си? Че ме обичаш?
Някак фалшиво звучи
за камертона отляво..

Все едно. Заминавай.
И някога, на някой кръстопът
очите ни отново ще се срещнат.