автор: auslander

на С. и К.

Тази сутрин Ани замина при баба и дядо. Понеже пътуваше с автобус, не беше удобно да вземе със себе си любимите си кукли – Мая и Нина. Беше й мъчно за тях, дори не се сбогува, защото щеше да се разплаче, пък и щаха ли те да разберат, че в автобуса няма място?
Когато Мая и Нина се събудиха, видяха, че леглото на Ани беше празно.
- Сигурно е в банята – каза Мая, засмя се весело и примижа срещу слънцето, което й се усмихваше от небето.
- Какво ли ще измисли Ани днес? Тя знае толкова игри! Но най-много ми харесва, когато ни води при цветята. Искаш ли да я помолим да ни заведе при тях? – попита Нина и очичките й заблестяха.
- Ох, не искам при цветята, искам да ни разказва приказки. Много обичам приказки. Най си харесвам тази за Добрата Фея. И за двете мишлета я харесвам, дето тръгнали на разходка и се загубили, и едно момченце ги поканило в неговата къща – изчурулика Мая.
Мая и Нина имаха сини очи, носеха еднакви дрешки и много си приличаха. Само дето Мая беше с черна коса, а Нина беше русокоса. Когато бяха сами те често спореха за нещо, но никога не се караха, защото много се обичаха и винаги им беше хубаво да са заедно. Ех, разбира се, най-приятно беше, когато и Ани беше с тях.
- Ама тя защо се бави толкова? – попита Нина, докато решеше косата си с гребенчето, което бе подарък от Ани.
- Да, наистина е странно – съласи се Мая – вече трябваше да се е измила и да дойде да ни целуне. Всяка сутрин ни целува.
- Искаш ли да идем и да я потърсим? –предложи Нина, която винаги измисляше игрите, когато я нямаше Ани.
Двете внимателно излязоха от стаята. Провериха навсякъде – и в банята, и в кухнята, и в хола – никъде, ама никъде я нямаше тяхната Ани! Нина се качи на едно столче и погледна през прозореца. Долу цъфтяха чудните цветя, които Ани бе засадила заедно с мама, и често обичаше да ги гледа като спят. Но Ани не беше и там. Двечките се прегърнаха и тихо седнаха на леглото. Стана им мъчно. Ани не ги целуна тази сутрин!
- Хайде да я намерим, да идем при нея – предложи Нина
- Как да я намерим като не знаем къде е? – попита Мая
- Ами знам как! – очичките на Нина отново заблестяха – ще извикаме Добрата Фея и тя ще ни заведе при Ани.
- А ти знаеш ли къде е феята?
- Нали си спомняш приказката? Когато малкото момиченце се загубило в гората, повикало феята, тя дошла и му помогнала.
- Да, спомням си. Ани каза, че ако повикаш феята и си добър, тя непременно ще дойде.
- Ами да опитаме тогава! – каза Нина и хвана Мая за ръката.
- Моля те, Добра Фея, ела при нас – промълвиха те в един глас.
И стана чудо! Изведнъж стаята се изпълни със светлина, отнякъде долетя музика и две нежни ръце спряха върху крехките рамене на куклите. Когато се обърнаха, Мая и Нина видяха чудна хубавица. Косите й бяха от злато и в тях се смееха горски цветя.
- Здравей милички! – поздрави ги феята – знам защо ме викате и с радост ще ви помогна. Но понеже сте много добри и ви обичам, ще ви изпълня не едно, а цели три желания!
- Наистина ли? – зарадва се Мая.
- Колко си красива! – въздъхна Нина
- Хайде казвайте, че трябва да ида и при едно малко момченце, което е болно и има нужда от мен – усмихна се феята.
- Ами искам много, много бонбони. Така обичам бонбони… - пожела си Нина.
Феята се усмихна отново, погали леко с пръст пръстена на лявата си ръка и стаята се напълни с бонбони – всякакви бонбони, и сини, и червени, и карамелови, и шоколадови…Куклите не можеха да повярват на очите си. Никога, ама никога не бяха виждали толкова много бонбони.
- Аз пък искам сладолед. Много обичам сладолед – вдигна очи към феята Мая.
Добрата Фея пак докосна пръстена и…леглото не можеше да се види от сладолед. Имаше всякакъв, в пъстри кутийки, в тънки кутийки, сметанов, шоколадов, карамелов, ягодов…
- Хей, лакомници, вие май забравихте за какво ме повикахте – ласкаво ги погледна феята.
- Ах, да!!! Ама разбира се! Искаме да ни заведеш при Ани! Това е третото ни желание! – радостно подскочи Мая.
- Моля те, моля те, искаме при Ани! – притисна се до феята Нина.

Когато отвориха очи, Мая и Нина видяха Ани. Тя лежеше тъжна на леглото си и милваше котенцето Пухчо, което баба и дядо бяха подарили на любимата си внучка. Ани веднага го обикна и не се отделяше от него. Само се притесняваше малко да не би то да разбере, че тя гали него, а си мисли за Мая и Нина. Пухчо помръдна с мустачки, изви глава към вратата и потърка очи с лапичка. Тогава се обърна и Ани. Тя видя любимите си кукли, които прегърнати стояха и я гледаха радостно. Ани не повярва на очите си, скочи от леглото, втурна се към тях, прегърна ги и започна да ги целува.

После куклите разказаха на Ани цялата история. Пухчо също слушаше внимателно и само отвреме навреме протягаше лапички. А след три дни и четиримата си бяха вкъщи, където ги чакаха толкова много бонбони и сладолед.
А също приказките и цветята.