автор: khanbulgarski

Слънчевата система- 2105 г.
Съобщението на кралски наместник 2 до кралски наместник 1 гласеше, че флотът е излязъл успешно след хиперпространственият скок от 3 парсека и навлиза във транспортна формация в степен на разгръщане позволяваща формирането на атакуваща настройка в рамките на 4.23 минути
Кралски наместник едно прочете доклада и изсумтя доволно, уцелвайки секретарят си със знойна зелена лига. Пипалата му се протегнаха и най-безцеремонно си я прибраха, макар че по всички държавни уредби и закони на Селестинската империя тя вече принадлежеше на нещастният човечец. Секретарят си позволи плахо да се намеси между непрекъснатият поток пристигащи доклади до Кралски наместник 1 относно началото на инвазията.
- Ваша компетентност, с огромна радост ви съобщавам, че компютърният отдел е навлязъл успешно в глобалната база данни на планетата-цел: примитивна мрежова
формация, наречена Интернет…..
- И какво от това, жалки, защо ме отвличаш от състоянието на съсредоточеност, когато трябва да предам информацията за бойния статус на флота на негово единствено Могъщество!
Обикновено при отправянето на въпрос-обвинение към някой от кастата на секретарите, но само от по-могъщи от тях във великата Бюрокрация на Селестин малките им жълто-виолетови телца се сгърчват, тресат, обилно потят и накрая се превиват надве с глава между тънките им желеподобни, но с изключително развита коленна система крачета, обути в пантофки- заострени и с пискюл на върха. Сега това на Вол- както се казваше секретарят на кралски наместник 1 се загърчи и разтресе още повече от обикновено, а телцето му почти се усука от превиване.
- Простете ваша компетентност!- рече Вол, гледайки наместника на обратно и треперещ от страх- не довърших- Успяхме да узнаем, че туземците имат представа, че нашата звездна система съществува- техниците им я наричат Епсилон Еридани, но не подозират за нашата цивилизация или за това, че се каним да ги унищожим, за да монополизираме местните находища на Товарът.
След кратък, но интензивен размисъл наместникът облиза с дългият си, тройноразклонен език пулта вляво от устата си и бордовият компютър, безпогрешно разчитайки командата му, спря безкрайните колонки числа и думи от екрана пред окото му, а наместникът важно запита, с нотка на паника в гласа си
– А имат ли представа, за какво ще използваме Товарът- да не го скрият, ей…!
- Не Ваше Благородие- все още прегънат секретарят завъртя театрално очи- те не знаят, че идваме, но, ако позволите да ви кажа какво друго откр…..
- Не е важно, жалки- прекъсна го наместникът, който ако ви интересува се казваше Бромби (много сладко нали)- не ме безпокой сега, полза от теб няма!- и с млясване каза на компютъра да продължи. Всъщност горката машина, разбираше идеално и от каквито и да е гласови команди, произнесени на над 3500 галактически езика, и още 25000 наречия и жаргонни форми, но кралски наместник 1 предпочиташе да използва слюнчестите си жлези за огромно неудоволствие на разумният ИИ. Скоро флотилията се развърна и пое по ускорена траектория към своята цел….

Хиро въздъхна шумно и се почеса по наболата брада
- Някаква промяна в курса? -попита той, макар че не очакваше да чуе нещо различно.
- Не, господине, само в скоростта- неизвестният обект е увеличил енергийната си с 25 % и е удвоил относителната си скорост към пресечен курс с горните слоеве на атмосферата…ъъъ.
- Продължавай- подкани го Хиро и усети че изтръпва, придърпа си стол и седна зад техника, единствената светлина в помещението идваше от тактическите дисплей и реалновремеви холограми, показващи територията на теранската полития.
- Ьъъ, да господине, обектът достигна скорост от 2.0833 милиона километра в час и ще достигне планетата след малко повече от 3 дни.
- За колко време увеличиха на тази скорост-попита Хиро- като генерал в политията с над петнайсет годишен стаж във Въоръжените Сили знаеше, че подобно нарастване на ускорението не е по силите на никой терански кръстосвач и е само плод на теоретически дискусии, по въпросите на които Хиро, макар и осведомен, не смееше да гадае що за двигател или система за задвижване са необходими за развиването на подобна скорост.
- За по-малко от 25 минути, господине- отбеляза техника- гласът му трепереше и Хиро забеляза, че се поти обилно.
Генералът подсвирна от учудване.
- Ьъъ, още нещо господине, поради бързото приближаване орбиталните телескопи на Венера успяха да заснемат по-добро изображение на петното, макар, че е странно че не успяхме да ги калибрираме да го снимат по-рано въпреки бързо намаляващото разстояние, сякаш обектът е неимоверно……
Генералът махна нетърпеливо с ръка и техника изглеждаше още по-нещастен от преди, лицето му бе странно изкривено, сякаш му костваше огромно усилие да преглъща.
- Да, господине, по същество, слушам, не исках да….
Хиро си позволи съвсем тихо да издаде звук, наподобяващ нещо средно между ръмжене и въздишка. Човекът зад тактическите екрани напълно сломен, бе дълбоко убеден, че щастието и смисълът на живота в момента се състой от неговото внезапно, може и болезнено в случая, прекъсване. След две секунди заговори тихо, като подбираше всяка дума много внимателно, сякаш кариерата му зависеше от това- а Хиро бе убеден, че е така.
- Орбиталните телескопи заснеха петното и на увеличените изображенията, ако генералът е така добър да погледне, се забелязва, че обектът не е монолитен, а се състои от седем различни по-малки обекти, заобиколени от бяло сияние.
Техникът млъкна, очевидно доволен от третия си опит. Генералът въздъхна замислено- какво по дяволите беше това. Наведе се и подпря брадичката си на масивните си ръце.
- Кажете ми нещо лейтенант, успяхте ли да засечете някакво въоръжение или задвижваща система?
- Не, генерале, телескопите не са толкова съвършени, но пък малко преди обектът да се появи между Слънцето и орбитата на Меркурий земните неутрино станции под Антарктида, регистрираха нещо, което не беше преминаване на частица през Земята, но определено показанията им изскочиха от нормите в продължение на няколко микросекунди, съвпадащи много точно с появяването на феномена.
- Отделът на престилките има ли представа, какво означава това?
Техникът се почувства на седмото небе от щастие, че най-сетне може да бъде достатъчно кратък и изчерпателен:
- Никаква.
- Добре, кои от нашите момчета се намират сега на патрул около Венера?
- 34 ударна група, състояща се от три Разрушителя, два миноносеца, с фламангски кораб „Хокайдо”, командван от…...
- Достатъчно- ех, толкова близо- ще свършат работа, искам ги на пресечен курс с онова нещо по най-бързият начин, нека бъдат внимателни, сензорите на пълна мощност, не ги искам да стрелят, освен ако не бъдат нападнати, нека се опитат да съберат повече информация и да използват стандартен протокол за осъществяване на първи контакт, и слушай ме много внимателно сега, това не го искам в официалното комюнике, кажи на адмирала да се опитат да разбере, какво им е проклетото въоръжение, защото нещо не ми се вярва да са скапани скаути на излет, и я се мръдни да видя нещо……. така 34-та ще бъдат на пресечен курс в 0647 утре, очаквам пълен доклад в 0648 разбра ли?
- Слушам, генерал, вече е изпълнено!
- И не забравяй да се пишеш два дни извънреден наряд!
Остави зад себе си един много нещастен човек, чудейки се защо не продължи семейният шивашки бизнес при майка си в Белгия, и не се ожени за Стан, а се записа доброволец във Въоръжените Сили.

Хиро точно бе взел душ след изморителната тренировка с десантчиците, на която се натресе най-безцеремонно, и в резултат те изглеждаха като шайка разгонени мадами стараещи се да му се харесат, когато го потърсиха по имплантирания комуникатор- беше си инсталирал някаква допотопна Ню Рок мелодия от която главата му всеки път щеше да експлодира когато му звъннеха- ето какво става, когато телефона буквално ти влезе в главата.
- Да, кой е?- попита той, стараейки се да звучи максимално сърдит и нещастен, че поредният кретен се опитва да му развали спокойствието.
- Хиро, скъпи, защо толкова сърдито звучиш?- прозвуча нежен мъжки глас.
- А, здравейте, господин управител- военният веднага позна своя пряк началник- Звездин I управителят монарх на Теранската полития- млад, грозен и върл хомосексуалист. На Хиро му се повръщаше щом го чуеше и още повече щом го видеше, но преди всичко той знаеше как да се подчинява- Какво мога да направя за вас, сир?
- Знаеш, колко много обичам и се притеснявам за всички свои поданици, нали Хиро? Затова наистина се обезпокоих като чух че ще ги подлагаш на огромен риск да се бият с нещо непознато, което приближава Земята и е потенциално много опасно! А, Хиро, фъстъче, така ли е?
Звездин се прожектира пред зрителният му нерв и генералът забеляза, че е облечен във фин сатенен бял халат с шапчица за коса, огромни пухкави пантофки, и макар халатът да стигаше до глезените на невъобразимата гледка, от която Хиро го заболяха очите, когато Върховният седна на огромен червен фотьойл, той за миг зърна и някакъв мрежест чорапогащник.
„А, ето че си бил и травестит, нещастно малко….”- но хубавите му мисли бяха отново прекъснати от звънливият глас на монарха…
- Хирооо, стига си ме гледал като изтукан, дори след края на работния ден на истинските управители им се налага да поработват по малко, дори неформално облечени в непринудена обстановка, хайде кажи какви си ги забъркал.
- Сир- започна много бавно генералът- както неизменно сте се осведомили от докладите, щом работите толкова до късно, Земята е под огромна опасност, както сам отбелязахте, и сметнах за необходимо да изпратя спецгрупа да разузнае. Това не е война все още, а предпазни мерки.
- Но, скъпи ми генерале, ние не знаем какво е още това и какви са му намеренията, да не се наранят момчетата, ще бъде много жалко. Защо не изпратихте роботите първо?.
- Управителю, роботите са малки бойни кораби, обикновено намиращи се на борда на по-големи разрушители или транспортери, те са безмозъчно глупави за всичко друго освен за намиране и стреляне без капка талант, но с много желание, по коя да е цел- понякога и приятелска и невъоръжена и цивилна- каза Хиро, спомняйки си един неотдавнашен инцидент.
- И това ли е единствената пречка, генерале- гласът на Звездин започваше да звучи сърдито.
- Не, сир- генералът безпомощно вдигна ръце- не са обучени на протоколите за осъществяване на първи контакт, сир. Мога разбира се да заповядам да им ги инсталират, но май ще трябва да ги научим първо да мислят и да говорят, а дотогава петното отдавна ще е надвиснало над главите ни.
- Генерале, ако не ви познавах по-добре щях да реша, че ми се подигравате нещо- Звездин изведнъж омекна- но аз си те знам какъв си ми горилчо, и че в теб не може да се намери капка такт и цивилизованост, затова и не ти се сърдя, генерале, пазителю на короната.
Хиро не каза нищо, а само продължи да го гледа изпод смръщените си вежди, докато управителят оглеждаше ноктите на ръцете си, после продължи
- Заповядвам ви да бъдете максимално предпазливи утре сутрин, генерале, и за да съм сигурен, че няма да извършите нещо глупаво и опасно, което да застраши живота на хубавите ми момчета и момичета моряци, държа да присъствам лично, уведомете персонала.
Слушам, сир!- Хиро почтително наведе глава, като псуваше цветисто наум и понечи да прекъсне връзката.
- А Хиро, и едно последно нещо- искам да подготвите роботите, следващият път да са готови и да са назубрили тия протоколи- генералът понечи да каже нещо- на това нареждане държа много повече, скъпи, не подлежи на коментар- хайде, хайде действайте” и връзката прекъсна.

Звездин I едноличен управител на теранската полития, човек с огромни заслуги и абсолютна власт, простираща се над цялата слънчева система, човекът в чийто ръце се бяха поставили съдбите на 25 милиарда човешки същества, и от чийто решения и проницателност зависеше тяхното оцеляване в моменти на криза и смут, човекът който смело трябваше да ръководи армията към защитата на цивилизацията, на целият вид, се успа и пропусна съвещанието на генералния щаб в 0600 часа. Причината- наредил никой да не го безпокой при никакви обстоятелства, изнервен от последния разговор с Хиро и уплашените икономи не посмяли да почукат на вратата му, когато дошло време да става. Побеснял, Звездин, наредил да се обесят двама трима, за да му се оправи настроението, след което като така и така бе пропуснал срещата и цялото събитие, отиде на джогинг заедно с цялата си охрана. След случката Хиро започна да обмисля преврат и управление на военна хунта, като преди това лично възнамеряваше да удуши кретена управител. В 0647 всички в тактическо командния център, намиращ се на 2 километра под повърхността на неназована планета на неназована планинска верига от слънчевата система (макар че всички се досещаха, че май става въпрос за планината Олимп на Марс- най-голямата планина от всички под това Слънце, заради табелите- „Тактически команден център”, на най-вече заради „Строго секретно”) бяха притаили нервно дъх в очакване. На огромните дисплей в залата се прожектираше тактическата ситуация между корабите на 34-ударна група и неясното петно, което бързо напредваше към Земята. Хиро седеше на извисено командно кресло в центъра на помещението, което бе побрало около 200 висши военни и 300 помощници и адютанти и нервно наблюдаваше огромният централен екран, на който се виждаше пресечният курс на корабите с феномена. Имайки предвид огромната скорост на петното Теранските кръстосвачи просто щяха да изчакат то да ги достигне и щяха да имат не повече от няколко минути да се справят с проблема. Сега, след броени секунди представлението щеше да започне…..

Хокайдо излъчи последните команди към останалите от групата и корабите се заеха да ги изпълнят нареждайки се във окончателната формация за посрещането на петното. Разрушителите, `Киото`, `Ронин` и `Накамура`, заедно с флагмана се наредиха в дъговиден строй, пред мините и роботите камикадзе, пуснати от двата малки миноносеца, разположени зад и между по-тежките и по-добре въоръжени кораби, поддържайки в пълна готовност за изстрелване автоматизирани торпеда, насочени към посоката на предполагаема промяна на феномена. В 0645 всичко бе готово- адмирал Сашо и неговите офицери доволно огледаха разположението на силите си, и се приготвиха за действие. Адмиралът изпрати потвърждението, и поздравите си до главнокомандващият- генерал Хиро, който му отговори и му пожела успех. В 0647 Сашо се взираше толкова напрегнато в дисплея на командното си кресло, че не забеляза как то, заедно с половината от системите на Хокайдо се изключиха и сигналът им бе заменен от фонов шум. Едновременно с това, се пуснаха множество пронизителни аларми, които се разнесоха по целия кораб. Един бърз поглед, му бе достатъчен да забележи на данните, че останалите кораби от групата, бяха в същото състояние- добре, че поне още имаше комуникационна връзка с тях. Нямаше време да се обръща към първият си офицер, а бързо извика малкото налични данни на пулта пред себе си. Остана шокиран като разбра, че са останали само животоподдържащите и оръжейните системи на корабите от групата- навигация и логистиката, както и куп подсистеми бяха изключени и не функционираха. Направи бързо няколко изчисления и ги предаде по кодирания канал на командирите на другите кораби за проверка и потвърждение. След като ги получи, няколко мига след това излъчи протоколът за първи контакт в частта от космоса пред тях, откъдето се очакваше преминаването на петното и остана да изчаква напрегнато- след около минута отговорът дойде под формата на масиран обстрел към Хокайдо и близките Разрушители- защитните полета заблестяха първо в червено, а след като огънят не престана и в синьо- включиха се още няколко аларми, а целият кораб се разтресе и разкърца.
- Кой стреля, по дяволите- изрева Сашо.
- Нейзвестно, г-не, но изчислихме ъгълът на попадение, както и скороста, понеже телеметрията е долу, източникът съвпада с координатите, които посочихте за изпращането на протокола.
- Мамка му- помисли си Сашо- прати до останалите командири- преизчисление на позицията на феномена и пълен отпор- огън с всичко което имаме, пуснете и торпедата.
Към въпросната точка от космоса, в следващите няколко мига се изсипа огромно количество смъртоносна енергия, която бе в състояние да разруши малка луна само след няколко секунди. Външните екрани на Хокайдо продължиха да излъчват само шум, но Сашо можеше да си представи безмълвните фойерверки, които избухват около нашествениците- той вече, не се съмняваше в това, какво представлява петното и какви са им намеренията.
- Избягващи маневри, защитна формация, изтреляйте примамките- методично нареждаше той, докато продължаваше да обмисля проблема- „засякохте ли попадение- попита той.
-Неизвестно господине, системите ни все още не функционират, но отчитаме постепенно възстановяване на полетата- противниковият огън намалява……и спира.
- Покажете ми изчисленията на тактическата ситуация около периметъра- заповяда Сашо, и веднага пратените му числа бързо придобиха графично измерение на дисплея - Така, искам миноносците да се изтеглят бързо и организирано, като преди това пуснат още една дъга от торпеда тук, тук и тук,- Сашо бързо нанесе новите предполагаеми позиции на вражеските кораби- които се получаваха директно от останалите капитани- „Хокайдо, масиран артилерийски обстрел на широк фронт- „Ронин” да прикрива и изчаква на по-висока позиция- тук- останалите огън по зададените координати- и действаме бързо и прецизно, защото скоро ще ни подминат, а не можем да ги преследваме”. След няколко безкрайни секунди, докато хората и оръжията изпълняваха заповедите му, изведнъж екранът пред тях оживя и се появи позната гледка към безбрежното, осеяно от милионни далечни звезди пространство отвън.
- Всички системи на линия и функционират- докладващият офицер не можа да скрие радостната нотка в гласа си- останалите потвърждават пълна функционалност, минимални щети.
Сашо се вцепени - Телеметрията, къде по-дяволите са те- къде са седемте вражески кораба?
- На две хиляди клика от нас, господине, сензорите потвърждават цялостта на техните кораби- гласът му посърна- нямаме данни за нанесени вражески щети от нашият обстрел.
- Къде са, искам ги на дисплея- почти извика Сашо. Не беше възможно да няма никакво разрушение, сигурен бе че е изчислил параметрите правилно, дори и без насочващите системи, по дяволите това бе първото, което ги учеха в академията, а и останалите командири, ги бяха потвърдили, -Стига сме гледали само компютърни образи, искам да ги видя реално, покажете ги в пълните им размери. Данните бяха подадени на главния компютър и той насочи външните камери към мястото на петното, където го засичаха сензорите- и показа…… нищо- на мястото където компютърът виждаше седем вражески кораба човешките очи виждаха абсолютно нищо- само пусто, празно пространство.
- Не разбирам, адмирал- промълви първият офицер, без да дочака надвисналият въпрос- енергийните джетове от феномена, са безпроблемно регистрирани в този квадрант- не знам защо не ги виждаме, но със сигурност са там.
- Компютърна грешка.
- Невъзможно, адмирал, проверете сам- всички изчисления посочват възможната граница на допустима грешка, като по-малка от точка четири нули-единица.
На Сашо му идваше да се разплаче, в този ден нищо не вървеше като хората- въпреки това гласът му остана смразяващо спокоен и изпълнен с увереност.
- До всички, масиран огън в наблюдаваният квадрант- изсипете всичко, повтарям всичко……!
- Адмирал!- уплашено извика първият офицер- петното увеличава своята скорост на 2.5 милионна километра в час, 3 милионна, променя траекторията, отдалечава се перпендикулярно на нас- 3.8 милионна- 0.37% от с, 0.48% от с- гласът му продължи монотонно да изрежда невъзможните стойности с почти религиозен тембър- 0.57% от с и задържа- благоговейно прошепна той.
Сашо бе също толкова втрещен колкото и всички и стоеше безмълвен на креслото си. За пръв път в своята дълга кариера не знаещ какво да предприеме. На теранската полития не и оставаше нищо друго, освен да чака да види намеренията на нашествениците- Сашо бе убеден, че четирите ударни групи охраняващи Земята няма да имат по-голям успех от неговия в спирането на тези невероятни кораби.


Бромби примлясна доволно и вдигна огромното си тлъсто туловище, за сутрешният си оглед из кораба. Бяха почти достигнали заветната си цел. Зад него подтичваше неговият верен „Жалки”.
- Жалки, оправихте ли се с оная малка пречка, с ония идиоти, тия насекоми?
- Да, ваше славословие и поетизъм, хвърлихме им малко прах в очите, за да не могат да ни сканират и да научат ненадейно за Товара- техният жалък….- секретарят направи тъжна гримаса при последната дума- обстрел бе мощен, но идиотите не ни улучиха- стреляха на прекалено голям фронт, без никакъв успех. Единственият пропуск е, че освободената енергия от техните изстрели бе толкова голяма, че засегна и нашите сензори, което не ни позволи да ги огледаме по-подробно от своя страна.
- Това няма значение, жалки мой!- Бромби махна неопределено с нещо неопределено и продължи- Не се интересуваме от тези мухи, единственото от значение сега е Товарът. Пригответе корабите за нахлуване.

Спускане…Дълго и интересно. Оглушителен тътен разтърсва седемте кораба. Свистене на атмосфера по външните илюминатори- огън и експлозии горят и избухват навсякъде около тях. Всички са здраво вкопчени в ускорителните кушетки. Вол изтръпва когато нещо огромно се възпламени и за секунди погълна един от техните кораби. Сякаш някъде отдалеч чу пронизителното пищене на Бромби да отвърнат на огъня- самият той наблюдаваше сякаш всичко отстрани, лишен от страх или от каквато и да е друга емоция. Навън ужасното кресчендо продължаваше и корпусът на огромният им кораб скърцаше и се огъваше. Вол, съвсем спокойно се замисли дали път няма да умрат. След мигове преминаха през горните слоеве на атмосферата и започнаха да намалят постепенно скоростта си. Вол се успокой, като батарейният огън почти утихна- анализите му показваха, че вражеските кораби изглежда не могат да навлизат в самата атмосфера на планетите. От другия край на помещението Бромби примлясна доволно:

-Така, мои безбройни миньони, миг дойде заветен- таз епопея (от около 3000) думи тук да приключи. От враговете омразни избягахме тъй ловко, че можем товаренето дълго оттук да започнем.

Вол го мразеше, просто го ненавиждаше, но заповедите са си заповеди. Оцелелите след убийственият обстрел Селестински кораби се приготвиха за окончателно спиране и приземяване. Вол погледна през един от илюминаторите и остана поразен- находищата на Товарът се извисяваха огромни навсякъде около тях - цялото богатство на Вселената лежеше необятно и необезпокоявано наоколо. Трюмовете на корабите бяха отворени и отвън нахлу ураганният вятър на тази прекрасна планета. Работниците и машините започнаха да привързват Товара и цялата флотилия бе преобразувана, разгърната и готова за работа. Това щеше да спаси цялата икономика на родната им планета. Най-сетне след толкова труд и борба успехът бе съвсем близо……После Вол погледна нагоре и за миг зърна огромно множество от цветове да се разпръсква по небето и да изчезва. После дойде вълната и той бе вече мъртъв….


На брега на пълноводната река, едно семейство се разхождаше с малкото си дете, облечено в пъстра рокля. Детето изведнъж се отдели от родителите си и се затича бързо напред. Те почти мигновено го последваха и любопитно проследиха обекта на неговия интерес. Детето се бе навело над някакви странни продълговати гъби пръснати след множество от идеално гладки речни камъчета и сякаш ги бяха обгърнали отвън. Камъчета се забелязваха във вътрешността на всичките. Бащата бързо дръпна детето настрана, загреба с шепа странните гъби заедно с дузина от камъчетата и ги захвърли без да се колебае в бурните води на реката. После обясни на разплаканото дете, което твърдеше че гъбите били живи и то щяло да се грижи за тях, че почти сигурно са били отровни.