Тогава.
Беше толкова отдавна.
Тогава ме разлисти като дневник,
погълна ме,
изпи ме като чужда тайна
и ред по ред до дъно ме прочете,
нечетена…
В кориците ми впиха
се жадно зъбите ти... нокти...
Ръцете ти..
по-трескави от Рихтер,
без скала, без пощада ме браздиха после...
Бе тихо.
Устните ти с крясък
обсебваха ми стоновете... Нощем
сега и
само таз молитва,
без звук... на колене те моля "Още..."