автор: templier

Застава ангелът до нея, усмихва й се на плача
и сам за възлите пристяга веригите й от цветя.
От своето крило лазурно перо отскубва. След това
полека слага го в ръката, която все отдръпва тя.
Напразно се съпротивлява. Триумфът негов е сега.
Без сълзите си да изтрие пак пише младата жена.


http://poesie.webnet.fr/poemes/France/arbouville/1.html