автор: timon

Тихо шепне си Мецан:
“Аз съм славен дебелан.
Дренки, трънки щом съзра
лакомо си хапвам и бера.
Чула го една умница
с рижа косместа главица
- Стига Мечо дренки хрупа
как сланинки ще натрупаш?
С мен ела до Дядо Поп,
дворът му е насред път.
Там кокошки много има,
ще сме сити цяла зима
- Няма, Лисо, аз да дойда
едва ходя по баира.
Тук ще чакам, ти отивай !
Тъй за мен е по-добре.
- Е, Мецане, щом не искаш
ще извикам аз Вълчан!
После мръвка ще поискаш,
но добра съм, ще ти дам!
Чакал ги Мецан три нощи,
хапвал дренки и мълчал.
На четвъртата чул - някой плаче
гледа сивият Вълчан.
- Как си, братче? Как я караш?
Носиш ли кокошка и за мен ?
И защо си сам? Лисана?
А-а-а сигурно на скришно място ги яде?!
- Не, Мецане, Попа беше!
Вдигна пушка и гърмя:
на Лисана кожата продупчи,
мен ме гони със бастун.
Клепа с клепки Мечо и си мисли:
‘Бре, спасих се сам
планината е голяма
има трън до дрян?
Мечо е добър, дечица
само дренчици яде,
Нека хитрата лисица
пилетата да краде.