Смешно е, когато във живота,
ние се престорим!
Протягащи за помощ трепереща
ръка, без да ни е нужна помощ!
Смешно е, когато ни е страх,
от неизбежните сезони на съдбата!
Но все мечтаем за това,
че след смъртта далеч ще полети душата!
И бягащи от участта,
все към нея се стремим!
положили сме уморената глава,
на блян красив- и струи дим!
И там по улиците, срещаме се с хора,
замислили се в своите неща!
И някак прави ни живота,
бездомници - без сила, и без светлина!
11.02.2008г.