автор: Hekasatae

(“Свещи”...)
                     На И.Д.

Смокиновото лято.
Нецелунато
под най-сладката смокиня.
Изстиващото есенно море.
Което бях нарекла
да е мое.
Поне през есента.
Моето есенно море.
А на тази есен
също обещах,
че ще се върна.
И сгушена в пуловер с обич
пак ще чакам
девствено-лилавия си изгрев.
След цяла нощ умиращи звезди
и лодки
в самия край на хоризонта.

2005