автор: saylor

Загазихме по недоразумение.
За липси влезе той , аз зарад Ксения.
Любов ний имахме , но разделихме се
Че все крещеше тя и все не искаше.
И изгърмяхме ние двамата в ЧеКа.
И ето ЗЕК-ове със него сме сега.
Той ЗЕК - Василев ,ЗЕК - Петров съм аз.
А в лагера не е живот, а ужас е.
Наоколо крадци , убийци скупчени.
Наоколо - ужасни отношения.
И странни има тук попълзновения.
Началството нехай въобще защо и как.
Ний за началството сме ЗЕК- ове все пак.
Той ЗЕК - Василев ,ЗЕК - Петров съм аз.
И ето ний да бягаме поискахме,
защото инак няма да устискаме.
Тук всеки ден ни бият криминалните
И докторът - любезен с нас – обратен е.
И тъй решихме се на бягство , но сега
Оставахме си ЗЕК-ове все пак.
Той ЗЕК - Василев ,ЗЕК - Петров съм аз.
Ний три години бягството подготвяхме.
Запаси доста за целта приготвихме.
Целувка даже лепна по челата ни
един ужасно мил, но криминален тип.
И ний потеглихме тогаз ръка в ръка
И ръкопляскаха ни чак за дързостта
На нас два ЗЕК-а , ЗЕК-овете там.
И ей по тундрата като сирачета.
Но не по пътя - по пътечки крачим ний.
А накъде- в Москва или в Монголия –
и аз не знам и той не знай негодника.
Залязва слънцето на запад – туй е факт-
доказах аз, но спипа ни ЧеКа-
ЗЕК-а Василев и Петров-ЗЕК-а.
За нашият полковник после заповед-
затуй че двамата бандити хванал е-
за нас получи и пари и ордени

А той от радост все ни би по мордите.
И още няколко години на гърба
Така че ние пак сме същите сега-
ЗЕК-а Василев и Петров-ЗЕК-а.

Превод : Емил Петров