автор: Crusader_

Леко вятъра подухна,
и разклати буков лист,
слънчо бързоного хукна
по синята небесна вис.

Бягат сивите мъгли,
в страх от светлия му лик,
колесницата му от лъчи,
зърнах във прекрасен миг.

Нежно милва светлината,
с езерни води се заигра,
гледа сънено върбата
бодрата й, весела игра.

Мълком се шарана чуди
водна шир - кристал стопен:
"Кой от сън така ме буди..."
не довърши - възхитен.

Сутрешна магия силна,
стъпките ми - във тревата.
Тялото ми броди в Рила
а душата - в езерата.