автор: petinka

- Ще ти даря корона за косите
и дрехи, все от злато изтъкани,
ще те погледна право в очите,
когато казвам: С тебе сме избрани.

- Ще ме водиш ли по тайните пътеки,
които в сънищата ни добре са скрити,
ще ме приютиш ли в своите доспехи,
за да ме гледаш с обич, без насита?

- Дори след залеза на нежните лъчи,
на ръце аз ще те нося до разсъмване,
реалността сравнявайки с мечти...
В нас светлото и в тъмно ще разпалваме.

- А сега, без страх, ти събуди ме,
но в забравата съня да не оставяме.
Аз с тебе съм, макар и не принцеса,
но цялата съм за любов създадена.