автор: Crusader_

Леко сипе се дъждеца,
керемидите шептят.
Свири пак щурецът
в тихия си,тъмен кът.

А врабеца сврял главица
под разрошени пера
чуди се на таз водица:
от каде ле е дошла ?

"От небето пада мудно
прави кален всеки път.
А летенето е трудно!
И перцата ми тежат!"

Но се времето променя,
вятър разлюля тревата
и от нищо сякаш грейва,
бодро слънце в небесата.

Развълнува се врабеца,
викна своите деца,
а през мокрите листенца
горе ширна се дъга.

Цветелин Лисаев 10.02.2008