автор: Rhiannon

Днес съчувствам
на всички малки сиви котки,
които стоят на прозорците отвън.

Няма да ги пуснем, "Пссст!"
- предпазваме се от зарази,
микроби, мръсотия и любов.

Докато малката сива котка
стои на прозореца ми,
мисля за топлата ти кожата,
и носа ми попада
в друго измерение на топло
мляко с ванилия и остро какао,
няма го лицето ти нощем,
обърнато на другата страна
и се осъждам завинаги да
мечтая за остров Макао,
да слушам руски романси
и индийски напеви,
да отхвърлям всеки друг начин
на обичане без теб,
да не искам дом,
който няма твоя отпечатък,
да съм самотна скитница,
която остарява бързо
и раздава на свинете последните
бисери на сърцето си.
Да изритам слаборазвито си
чувство за собственост,
да запратя с грозна ярост
вазата в стената и да заграча:
"Той си е мой, пък! И на никоя друга!"
И да плача до утре,
когато вече ще съм оздравяла.