автор: chicho_toshko

Жена ми вчера каза-"Стига.
Ще действаме по моя план напред".
Пред погледа ми бутна книга
и я почука с нокът-"Има ред.

Но първо почвай да я учиш.
От край до край.Сега си ученик.
След туй рекорди пак ще чупиш.
От първа сесия.От този миг."

Прелистих с треперливи пръсти.
Прочетох нещо.КАМА СУТРА май.
Сърцето ми целуна кръста,
а кръста ми не иска и да знай.

Сега чета.Подпрян удобно.
А мисълта ми някъде блуждай.
Едно момиче мяркам.Сгодно.
Да язди кон.А пътя няма край.