автор: drowzee

Дали да си сложа днес от онова червило,
с което устите ми все те викат ?
И с безотказно действащия аромат на
джинджифил, пипер и кардамон хармонизиран с мандарина
да позволя да усетиш
полъхът на тялото ми
както обичаш
Да оставя косата си разпиляна до кръста
Да налея очите си с влага...
Дали да се нося днес във възухът,
който до преди малко така лесно дишаше?
С цялата гама на женската си същност
И момичешка глупост,
Която сигурна съм обожаваш.
Или да се съблека гола
За да видиш белезите по тялото ми,
Които изпълваха съзнанието ти с неистово усещане за
съвършеност на плътта ми
Съчетание на грях с тръпчиво сладък вкус на райска ябълка
Откъсната от ръцете ти,
Които усещам вече търсят жадно истината
за неспокойното си състояние...

Дали да те поискам днес достатъчно силно?
Страх ме е, че ще те имам.