автор: differentgirl

Не искам, не , не ми помагай.
Нека за минута почувствам аз покой.
Не бих заплакала , само
бих си спомнила старата тъга.
Че бях различна, че бях онази, носеща срама.
Моето достойнство прекрачих с лекота.
Граница оставих зад моята следа.
В дъжда изтри се .
Невидими, неразличими
бяха
моите сълзи от дъжда.
"Коя беше тя ?"
С бурята ли се сля ?
С дъжда ли се роди ?
От щастие ли потекоха онези сълзи?
Не !
Не бе това.
Тя бе като вулкан,
не като река.
Мълча, мълча ...
Изригна и
после никой не оцеля.