Така го почувствах, така и го написах...
Мислим, че разбираме любовата, защо ли се заблуждаваме !
Мислим, че разбираме любовата, защо ли се заблуждаваме !
Ние не я разбираме в настоящето а в бъдещето, когато тя е вече в миналото.
Кога е любовта?!
Когато бързаш за срещата, защото я желаеш истински.
Когато усетиш липсата, защото ги няма ласките.
Когато любиш страстно, защото е вълшебство.
Когато се събудиш от целувка и нежен глас, защото тя е до теб.
Когато подариш част от сърцето си, защото е безценно.
Когато обикнеш завинаги, защото времето не стига.
Тогава ще да е...
Щом ти се е случило значи е любов, щом е запечатано в душата ти значи е истнска!
С думи тя не се рисува а с трепета на сърцето, с дъха, с топлината...