автор: npoBpaTeHuk

Беше ден десети от месец май 2006 година.Дръпнах някой упражнения от университета за да мога да пътувам,та да се приготвя за концерта на Europe(който беше едно невероятно преживяване,което остави неизтриваеми спомени в съзнанието ми).Не че беше проблем да си тръгна на другия ден,но все пак си е друго човек да преспи в родния си дом преди такъв концерт.
Занятието(мисля по ТЕ) приключи около шест и половина вечерта,затова реших да не бързам и да пътувам с влака София - Кардам(имах малко смесени чувства към него,защото преди това бях пътувал в него след едно кръводаряване и стърчах прав близо три часа,но за сметка на това бегло се запознах с един феноменален човек).Към седем и нещо бях на спирката ТУ и очаквах 413.Със скромен багаж - раница пълна с протоколи,няколко тетрадки и разни химикалки,моливи и линии,но определено най-важното нещо което носех в мене бяха десетина плаката на Iron Maiden,все пак концерта беше след по-малко от месец и щеше да бъде глупаво да не снабдя приятели с доказателство за това паметно събитие.
Качвайки се в полупразния автобус си намерих място в лявата му част.По този начин пред мен се откри още горещата картина на майски залез.Небето,Витоша,сградите - всичко беше хванато в магията на този неповторим край на един пролетен ден.Изведнъж в главата ми се появиха фалшиви спомени за времето,когато младите са се събирали с китари или около лентови магнетофони и са попивали песните на Nazareth,Purple и Heep,виждайки в прекрасния майски залез репетиция за едно юлско утро.Още тогава ме побиха от онези приятни тръпки,които усещаш,срещайки прекрасни очи.Знаех,че пътуването ще е специално,не само заради петъчния концерт - там щеше да бъде Даниел и Румен и щяхме да си попеем на воля,без на никой да му пука колко фалшиво и бездарно го правим.В 413 беше почти празно и опиянен от залеза и мислите за преди 30 години не усетих кога пристигнах на Централна гара.
Взех си билета и убих малко време с радио на гарата.През цялото време изпитвах наивен страх,че някой ще ми грабне плакатите.Трябва да отбележа,че има макар и минимална доза романтизъм в огромното хале на гарата.Навява тънка носталгия и тъга по отминала епоха,неосъществени срещи,множество човешки съдби.В крайна сметка пристъпих към съвсем обикновен бърз влак,който освен мен щеше да отведе и много други хора по техните неясни пътища.Очаквано,хората все пак не бяха толкова много.В моето купе бяхме четирима души,от които един слезе на гара Север.В крайна сметка останахме трима - млад мъж,жена и моя милост.Интересното беше,че така и не обелихме дума помежду си - всеки беше седнал в различен край и се беше затворил в собствените си кошмари и надежди.Не ми остана друг избор,освен да си пусна музика и да се "изключа".За добро или лошо след Своге се посъвзех и тогава...
Който не е пътувал в полупразен влак,в ясна майска вечер,слушайки Radio Ga Ga на Queen просто е лишил душата си от невероятна емоция.Чувайки първите думи от песента нещо в мен пламна.Страшен копнеж ме накара да изкоча в коридора,който за невероятен мой късмет не беше осветен,да отворя прозореца и да погледна звездите.Въздухът на Стара планина,ритмичното потракване,гласът на Freddie Mercury и светлината на хилядите слънца окончателно ме откъсна от действителността,такава каквато никой не я обича - вулгарна,несправедлива и грозна.Магията продължи с Тангра,БТР,Сигнал,Toto,Floyd и вчички онези песни,които те карат да летиш и странстваш в прекрасни земи.Изведнъж в ушите ми зазвуча Clapton с безсмъртната Wonderful tonight.Според мен какъвто и да си,от където и да идваш,каквото и да е твоето верую любовта те сграбчва при гореспоменатите условия.В мислите ти нахлуват бленувани мечти за прекрасна майска нощ,цъфнали дръвчета,прекрасни звезди и две влюбени души.Ах,колко ми се иска всичко да е истина - да има такова място,където може да танцуваш на воля под прекрасното пролетно небе,тук там да се чува някоя птичка,далече от града,далеч от мрака.Да си на място където и нощта е по-светла от ден,където съществува само вечността.Как си спомних зелените очи,спомних си и сините очи,които почти ме върнаха към живота - тези същества,които бяха далече от мен,които даваха любовта си на някой друг,може би по-добър или по-лош.Как копнеех да танцувам със сборен образ на тези прекрасни създания.Копнеех за амалгама,която да представлява ангела на любовта и след "Oh my darling, you were wonderful tonight" да последва целувка и безсмъртие...
Пристигнах.Още леко замаян от прекрасното пътуване,напълно зареден от въздуха на Балкана и мечтите,които мозъка ми беше изваял,като подарък за мен,си дойдох в града "в който друго , освен да се влюбиш
просто няма какво да се случи".Румен ме чакаше се някакво колело,дадох му част от плакатите за разпределяне и се насочих към вкъщи и съня по необходимост - все пак утре щеше да се вика.В последните метри преди дома погледнах звездите,звездите които бяха свидетели на безсмъртието.