автор: whoami

Времето е мрачно и сънливо
музата ми някъде се бави.
Вино от бутилката наливам,
Ех, че ми е чоглаво, "Наздраве"!

Куче под крака ми се завира
тъжно гледа, както гледат гладни;
Кучето е умно, то разбира
кокал няма от поет да падне.

Мисъл трудна, скучна и нелепа
почва сам-сама да се терзае;
Пийвам малко вино за подкрепа,
а пък във главата ми боза е.

Стих пиян изправи се, залитна,
рима го последва окуцяла;
без да искам кучето подритнах,
то не гъкна, сякаш бе умряло.

Пийнах пак от виното резливо,
"Майната му", казах си, "Наздраве"!
Вън все тъй е мрачно и сънливо -
музата съвсем ме изостави.