изведнъж маслото се размаза в петна
смеси цветовете си във невъзможни комбинации
листите на бука вплете сръчно в небето
корени зачоплиха земята нервно
сетне облаци от мрачно сиво
претопиха слънцето, прегърнаха го тихо
птици са накацали наоколо да зяпат
шареното свършване на изрисуван свят
подредени в низ от черно-бяло
чуриликат кърваво-червено
сякаш плачат мъчна песен
песен за предвидено крушение
тъмните бои се вливат в аортата на слабите
властват до самия край на рамката
вплетени във всяка нишка
на изпънато от грубите ръце платно
както някога били са всички жизнени
ето че сега отдъхват след колорна буря
в бъркотията на собствения си живот