автор: sladkishcheto

Спуска ли се пак ноща,със свойта зла усмивка на страдание заставя младите сърца.Болката безмилостно тегне над живота ни млад.От какво ли човек гасне все още неузрял?И защо Ромео свойта кръв е пролял?
Затварям очи в сън неспокоен,но пулсът ми непокорен, напомня за нещо. Да напомня ми за болка,забита в сърцето.И сега си признавам - самотата ме убива!Не моля те стой далече,нима смърта идва вече?!Под босите ми крака лъха хладина.Боже мой , нима ще го направя?нима толкоз ме боли,че живота си аз да забравя?Две ледени сълзи се спускат по ледените бузи,кракът отстъпва напред,само вик остава навред!...Само още миг,дъхът секна...сърцето спря,ръката се отпусна, а от нея нещо мъничко лъсна.Негова снимка,която се превърна в любовна примка.Едно ледено тяло,положено в леден гроб.Едно сърце от любов живяло,и от любов умряло.