автор: angellaura

Снегът е студен.
И с ледени пръсти – прегръщайки бавно –
убива земята.
И все пак, умирайки,
тя е щастлива!

От страх и от болка
земята се свива
в предсмъртна агония.
И все пак, умирайки,
тя е красива!

Снегът е жесток!

Но някак си странно
жестоко красив е.
Напомня магьосник
от приказка стара.

Земята умира!
И все пак, умирайки,
тя се надява.

Снегът слага края
на нейните чувства,
сковава я, спира сърцето
в прегръдката ледена...

Снегът е във края.

Снегът е и край!

След него започва Началото!