автор: scenaristbg

"За теб, любов моя" от Жак Превер послужи за вдъхновение
Отидох на пазара за птици, за да ти купя птици.
Намерих две прекрасни канарчета, хомосексуалисти.
Имаха нещо женствено в перата си, май че парфюм.
Миришеха хубаво и ми харесаха.
А когато ти купих цветя, си казах, че това е банално.
Но нямах избор.
Продължих към пазара за роби.
Когато се върнах вкъщи, с цветята и миризливите канарчета
си помислих - дотук добре.
Но защо не ти рецитирах поезия?
Защо не доизбанализирах докрай?
Малките капки от въображаем дъжд
имат своето метафорично значение.