автор: jezabel

Вратата I

Стоя пред теб, през процепите ти е светлина.
Мами ме, потапям се във нея, и в този миг съм
цялата в позлата.
"Е, и?", попитах се и пак сама си отговорих,
"Не зная как с покритие от злато се живее,
а и онези що го оценяват, не искам да са покрай мен".
Реших се, на вратата да почукам, да върна златото
на светлината и да си лягам,
че току-виж отворила се още докато не съм заспала.