автор: saylor

В реки потоците се сливат
А те към низините бягат.
И ветровете се прегръщат,
разменят си любовни ласки.
          Това е предопределено.
          То е закон природен.
          Всичко в този свят се слива
          Ти със мен защо не?
Небето гали планините.
Вълни обятия разтварят.
Отхвърлените укоряват.
Любимите със рози кичат.
          Потоци лунна светлина
          целуват ласкаво морето,
          но за какво ми е на мене
          това, щом с теб сме разделени.