автор: Mikohito

Две очи в деня ни тихо гаснат
и нощем идват в нова ера.

Пламъци греховни в душите раснат.
И от страх дори треперя.
Тялото изпада в огнен ритъм
навсякъде усещаш чужда плът.
А аз всичко искам да изпитам
всеки обърнал на задръжките си гръб.
Всяка нощ пред прага,
седя и мисля за следващия ден.
Всяка нощ потънал в мрака,
някой очаква мен.
Пристъпвам неусетно в тъмнината
навред само страшни невиждани лица.
Сърцето ми потръпва като при децата
искащ да се скрия от погледите на лицата.
Но няма изход,няма връщане назад,
задавам си хиляди въпроси но нямам отговор за тях.
Една по една задръжките ми мрат,
избледнява спомена за това което бях.
И в мрака почвам да пристъпвам по уверен
намерил все някакъв път.
Мъча се поне на себе си да бъда верен
в тази лудница с гореща плът.
И всяка нощ аз две лица отново сменям
едно от друго коренно различни
В полунощ едното в другото променям.
И пристъпвам все по уверен сред лица безлични.
Намерил може би пътя грешен.
Аз живея в море от тайни.
В хорските очи отново грешен.
заради убежденията им крайни.
Но изход вече аз не диря
дори да има аз не искам.
Мрака от истината се раздира
и виждам всичко което си поискам.