автор: Mikohito

И пада нощт,и аз съм сам
останал в мрака и с догарящ плам.
Ранен от твоята обич,останах безсилен
да спра вятърът немирен.
Спомените ме връхлитат
и напомнят за миналите дни
в този миг безспир ме питат
защо така ме нарани...
С какво заслужих всичкото това
кога сгреших и със какво?
Нали ти шепнех с думи нежните слова
Защо така ме нарани,кажи защо...
Има любов нали това ми каза
но с мене явно ти се подигра
има любов?Но твоята не ми доказа
Не бях готов за твоята игра.

И пада нощт,и аз съм пак там
безсилен да помръдна и на крачка.
Дума по дума аз умирам сам
защото за теб бях поредната играчка.
Обвит в рани от болката припадам
Неспособен път да си намери
оставащ при спомените и онзи плам
изправен пред убийствените бариери.
Подай ми ръка,спаси ме дори за последно
измъкни ме от болката и страха
нека отново дори за миг да бъдеме едно
и на сън да се поддаваме отново на греха.