автор: milcho

Слушай Станиславе,

Ти все повече и повече, взе да да ми харесваш...без майтап.

Та в едни далечни и не до там времена си живеел кротко,
еврейна Абрамович, там в квартал "Красые Псы" нейде в Москва, столица
красная. Город большой. И имал Абрам Абрамович Абрамович двама сина.
И една дочка. И те били непокорни и ходели насам натам, а Рита щерката, пък хойкала пред Метропол, та белким закачи някой иностранец и да се измъкне зад желязната завеса. В краен случай да а грабне някой сънародник и да я откара в кубуца си в Свещената Земя.
Но тия работи трудно стават. И синовете на Абрам, Каин и Авел и на тях не им се отварял парашута. И те висели пред гишето за имиграция в Израел, но щом им дойдел реда, "Човеко" зад шалтера взимал документите им внимателно, усмихвал им се любезно (е и малко ехидно) и след като виждал, че в 5та графа - "Националност" пише "еврей" им подавал формуляра обратно, повдигал си очилата, и извиквал "Следващия"...
И така лека, полека на Каин и Авел им писнало. И на Рита тоже. И те тук там почнали да говорят истината за властта. Т.е да я псуват. Както у нас се казва да казват " Шибана държава".

Нооооооо тогава там по ония времена, а и по тия и др. ... не се е гледало с добро око и ухо на тия работи.
И един ден при Абрам, се позвъняло на вратата и после се почукало настоятелно. Няма какво да се прави, Абрам Абрамович отворил. Гледа двама души с черни бомбета т.е. "Мен ин Блак" ...
И разбрал Абрам какво става. Сетил се тоест. А един евреин щом се сети за какво става дума, трябва да си нащрек!
И го питат двамата "менинблак" здраствуйте товариш Абрамович.
Добрий день, казва той и леко нервничи. Та тук ли живеете вие и вашите деца .... Не казва Абрам. Как така ами в домовата книга е записано че тук живеят децата на Абрам Абрамович - Каин, Авел и Рита.
Не няма такива деца тук товарищи. Повтаря Абрам.
Тогава единия, "менинблак" го хваща непринудено за реверите и го поглежда със едни дълбоки сиви ама много сиви очи. Какво ни разиграваш бе жид?
Абрам вече обелил очите успява да промълви - нима това са деца другари ...това са "сволочи"!!! Тогава "манинблак-овете" почват да се кикотят и го пускат да си вземе дъх ...Првально казват. Така е Абрамчик. Та ние ще ги почакаме днес тук тия сволочи и ще ги комадираваме в Бирибиджан там в Усурия ...където им е родината. И пак се подхилват. Абрамович, се окопитил вече, разбира че отърваване "кайне мьоглихкайт" и вика -Може ли да поседна, граждани следователи. Сядай казват. Ти и без това вече си се насадил добре Абрамчик. Абрам въздъхва дълбоко и сяда.
Е единия "манинблак" , оня по интелигентния с очилата го подкача.
А ти Абрамович, може би и ти не живееш тук, ааааа?
Абрам, вече му е ясна работата накъде отива и се е прежалил.
И се усмихва по еврейски. Так точно граждани следователи. И аз не живея тук. Тогава и двамата се поглеждат един друг много-значително.
Тоя и той плаче за изселване ... абе я да ги разкараме изобщо тия жидски мутри там при тигрите та да мирнем тук.
И как така, не живеете тук Абрамович...пита интелигентното ченге.
Как така , а пише друго, друго пише тук ...в книгата. Тук живеете Вие
гражданино бирибиджански.
Ех така пише ама иначе, нима това е живот! Ухилва се Абрам!
Като в разказ на о`Хенри!
Ама това още не е края. Тогава манинблака оня интелигентния си сваля внимателно и културно очилата, очила са това. И след това засилва еидн такъв сочен шамар на Абрамчик, че той се накланя и ааа да падне ...но не може. Законите на механиката и на кинематиката са железни. Другия го посреща със шут в корема. И той се свива на кълбо. Удобна форма за игра на футбол, волейбол и бейзбол. Нали Станиславе. Сега разбираш за какво става дума и какво е ОДЗВОР(с). Последното (с) е най-същественото в тая притча.

Милчо КИРИЛОВ

5.02.2008 11:28 ЕЕТ София