автор: Oddity

Не. Не ми се спи пък! Не, съвсем.
Не искам вече да заспивам.
Не ща да губя нощите в плен,
в който себе си не намирам.
Да се виждам отразена там
в погледа на нечии очи,
когато не ще ги има, знам,
щом утрото ме разобличи.
Да бъда тъй смела и без страх
да руша прегради, светове.
Да съм това, което не бях,
сгушена зад всички страхове.
Да имам и себе си дори,
да говоря с душата своя.
Желания, скрити в дълбини,
да успея аз да разголя.
Но колко истинско е това,
щом когато отворя очи,
не само че го няма съня,
а и помен дори не личи?