автор: wolf

Една игра с теб ще изиграем,
една игра от която ще боли...,
ще приема правилата,
ще забравя да ги прочета,
впрочем те са ясни,
ще трябва само да мълча,
аз съм от приказливите но неще го спомена,
като хиена ще ме дебнеш и ще чакаш да сгреша,
после „да бъдем само приятели”
с усмивка на лице,ще ме обвиеш в тъга!
четири слова и гледаш как бавно ще умра,
ще се наслаждаваш,че играта се развива така.....
Минахме средата,а краят е близо.........
започваш да разбираш че си във вълча уста
забравих да кажа...............
единак съм отдавна,
друг такъв,като теб с мене си игра,
и от тогава си имам правила........!!!!!!
а ти ми кажи как се чувстваш сега...?