автор: iasmina

Не съм била
женичка сладка, а тревожеща душата му
загадка. Не знаел как да ме обича,
по навик даже въпреки че се събличал.

Не съм била
женичка кротка, а зла и бясна като дива
котка. Не знаел как да ме обича,
макар след мен по навик все да тичал.

Не съм била
женичката типична, а фаталната жена,
така типична. Не знаел как да ме обича,
макар по навик той да ме отричал.

Била съм твърде аз зелена,
от викингите съм била пленена,
сред тръните била съм най-отбрана -
не можело да бъда негова охрана.

Ами... остани си с мама!