Не ме гадай по пръстите на дните си.
Защото лава съм, изтичам в песента.
Изпяха ме щурчета на разсъмване.
По залез ме оплака вечерта.
И неугледна влязох в дните ти,
но ти , така и не разбра.
Не съм жена за ден, за два...
сърцето ти, любовта ми не побра.
На мен така ми е било записано
за да обичам, и да раздавам любовта.
А утре рано още по несъмнало
да плача в тънката трева.
А после да посрещам изрева
измита в свойте дъждове.
Да шепна думи за пречистване,
да си прощавам всички грехове.
Неразгадана си оставам с вятъра.
През мойте пръсти той тъче.
Изнизва ме през преспите в очите си,
за мене пише своите стихове.
Послушай песента на птиците,
и листите напролет, щом защумолят.
Ще чуеш песните на ветровете,
как стихове във музика мълвят.
Не ме гадай, а просто ме обичай!
И аз съм вятър, тук, и там...
а утре най-горещо ме целувай.
Обичам те! Не казах, но го знам.