автор: divkozel

В най-удобния български град за живеене
ще ти се наложи да поживееш без мен.
Ти си силна жена. Бих могъл с твоя помощ
за месец – два да възстановя Картаген.

Дълбока енергия ще се отприщи
изпод словоравните ти рамене,
докато ме доизмисляш –
като сянка на думата „сме”.

Целуни по високото палаво чело
рошавеещото си умно хлапе.
Дай междучасие на своето его,
искам процеп към дивите ти светове.

Фанфарено из моята пуста вият
гласове на потомци на Ромул и Рем.
Ще бъда изпити морета ракиени,
додето се съберем.

Отвъд залеза, в далечината
в синигери сигурно ще се преродим.
Ще ти подаря стрък кукуряче.
Ще ти начеша докрай перушинката.
Ще търсим заедно измежду трънките
наследството – бабината си трънкина.
…….
…….
Леле, що думички съм изписал…
Ела да те гушна, че съмна.