Седя и наливам жалкото си същество
с елексира на любовта.
Празнувам малката си победа,
жалко измамно постижение.
Абсурдът на малката душа,
оставена сама във вечността.
Ти празнувай сега!
Весели същността си,
погубена така безмилостно от времето.
Аз ще поседя тук сама.
Боли и горчива е играта.
Тази,която играем аз и ти.
Порочният кръг на любовта.
Мълчи сега и събирай моите сълзи,
погубени някъде там в нощта.
Обади се,аз няма да спя!
Трепти сърцето в неспирен бяг,
гняв и тъга събрало е то.
Гневът срещу света,
неспражедлив и суров,
но светът,в който живеем днес.
Тъгата,че не си до мен сега,
когато имам нужда от теб.
Намирай радости измамни,
забранени удоволствия,
но недей пристъпва тънката,
така трудна и така малка граница.
Недей!Ще съжеляваш!
Друга като мен не ще намериш,
дори на край света.
Внимавай и стъпките си прецени,
картите играй и продължи.
Смело ти напред крачи,
но сърцето мое запази.
Не наранявай това така крехко,
погубено и нежно същество.
Вричам се във Теб
за сетен път.
Не ме разочаровай,
скъпо мое,любимо същество.
Не си играй със мен,
не издържам на правилата.
Аз съм тук,
а ти си там.
Боли!
Всеки сам със себе си,
но нека не рушим това,
което сътворихме.
Играй и бъди добър.
Усмихвай се,говори,
танцувай и се смей.
Бъди чаровен.
Но не прекалявай.
Спри,когато дойде време.
Не разочаровай мен!
Знаеш,всичко бих простила,
но не прекалявай.
Обичам те безмерно много,
за да те раня.
Не го прави и ТИ!