автор: pip

Сапуни, лагери и крушки

.....

3.Сапунени круши и тяхното сибирско дърво

След десетина минути се звънна на вратата.
– Кой е? – на глас се учудих, но бях убеден, че нито е от
службата – винаги първо ме търсят по телефона, нито е Лия – никога не би се върнала.
– А там кой е? – шеговито ми отговори гласът зад вратата, но
добави строго и безапелационно. – Отворете!
Отворих, все още замаян от новината за забременяването на
Лия и нейното тръгване. Трима войници и един офицер в класическа НКВД-униформа: черни ботуши, синьо галифе, черно ¾ кожено палто с ромбовете на капитан в петлиците, влязоха нахално в дома ми.
Другото го знаете вече. Опитах се да вдигна бунт в лагера и да отведа преданите на Родината войници на фронта, за да помогнем на нещастния си народ в тежката му борба с фашистките агресори, но не успях!
....
...
Успях обаче, макар и за кратко да се изживея като основен персонаж в един сапунен сюжет, създаден от една егоистка жена-сценарист: да е жива и здрава тя и всичките около нея! Чия роля, моята или на дъщеря й, беше принудителна и чия прототипна? Как беше онази поговорка за крушата и дървото? Аз обаче знам отговора!
Настъпи хладен сибирски следобед. Не усещах студа – само носът ми се запуши: започнах да дишам все по-трудно и по-трудно. Потекоха ми сълзи, но не от болките в разкъсаното от куршуми тяло, а от наранената ми душа: приказката за това, че крушата не пада далеч от дървото, не се отнася за моето скъпо мило момиче Лия, както се заблуждавах досега. Вчера получих писмо от нея – жалко, че точно сега, преди явната си смърт, не мога да го покрия с целувки така, както целувах някога моята скъпа Лия. “Симеон! Да знаеш, че те изоставих не по мое желание, а по волята на майка ми! Продължавам да те обичам неистово с цялото си сърце, моето миличко момче! Родих ти дъщеря – казва се Христина, твоето любимо женско име! Много е сладка и прилича и на двама ни. Дано да я видиш час по-скоро! Ще те чакаме, миличко, толкова години, колкото ни отреди нещастната ни съдба. Целувам те както някога. Обичам те! Твоите момичета: Лия и малката Тина.”
Съзнанието ми тръгна да се замъглява, премигвайки с кадри от живота: откъси от битките с враговете на световната революция през 1918-та година, планински престрелки с душманите в Средна Азия, целувките на Лия, нейната къдрава коса, миришеща на ванилия... нейният смях... нашата обич... нашата Тина...
Дишането ми стана непоносимо болезнено. Бавно издишах и... умрях.




4. Изводи и прогнози

Майор Усачев водеше вечерно съвещание по ликвидацията на бегълците.
– Сигурен ли сте, капитан Еремин, че всички нарушители са
унищожени?
– Сигурен съм, другарю майор! – рапортува висок, натъкмен
по устава капитан. – По всички списъци и протоколи за опознаването от редовия и висшия състав на повереното ви учреждение, всички унищожени бегълци са налице!
– Авдеев сред тях ли е? – никой от присъстващите офицери
не си позволи да му мине през ума дори сянка на съмнение в уместната подозрителна недоверчивост на майора Усачев – отговорността им бе обща.
– Четири пъти сме сверявали отличителните му белези на
този бивш мойор, а докторът на лагера на три пъти му приложи теста за леталност – верен е. Умря гадината! Вратът му е прекършен здраво – няма как да е жив, другарю майор! – стараеше се Еремин.
– Добре! – кратко, но уморено се произнесе майорът. – Да
преместите ония готвач ... Как му беше името?
– Гусев, Алексей Гусев, другарю майор. – Лечителят на
началническата склероза Еремин побърза да вкара лечебна доза в паметта на шефа си.
– Да, да. Гусев. Преместете го в бараката на крадците и им
кажете, че е предал другарите си, които заловихме и унищожихме до един.
– Слушам, другарю майор!
– Нашите загуби? – запита водещият съвещанието.
– Седем убити и единадесет ра...
В малката заседателна зала рязко влезе адютантът на началник
лагера, едно младо, превзето лейтенантче с безлична физиономия.
– Спешна депеша от управлението, другарю Усачев!
Майорът умело скри раздразнението си от нахалното
нахлуване и от неуставното обръщение на подмазвача адютант. Взе листа и дълго го чете сред пълното мълчание на подчинените. Накрая зачете на глас:
– По нареждане на Комитета по отбраната, оглавяван от
другаря Сталин, на затворниците, пожелали да изкупят вината си пред партията и народа, се разрешава да се записват доброволци в Червената армия, водеща героична битка с враговете на социалистическото ни отечество. Статутът на такива доброволци се определя от Комитета по отбраната. Службата им е позволена само в редовете на наказателните формирования с режим, идентичен на досегашния. Само смъртта им ги освобождава от справедливата присъда на хуманния съветски съд на народната власт. Изключенията са недопустими. Настоящата заповед да влезе в сила на ...
Майор Усачев бавно се надигна и напусна съвещанието:
началник – кой ще посмее да му търси обяснение за това, че не е казал очакваните от всички присъстващи думи: “Жалко за загиналите другари!”


следва...