автор: angel_dust

- Защо стоиш пред Мене?
Не съм заръчал,още не е твоят час!
- Сама избрах да дойда тука!
Исках да избягам и да полетя!...
- Но туй е грях пред Мене!
- Тогаз да сляза долу?...
- Тишина!Това решавам Аз!
Та ти си се предала.Тъжно...
Не искаш Моя дар-Живота!!!
- Не!Не исках твоя дар-душата.
Когато носиш своя дар сред други,
хвърлили своите на сред път
две са и посоките за тебе-
да хвърлиш и ти дара свой
или да дйдеш тука!
- Нима такива като тебе имат сили
подаръка Ми да изхвърлят!!?
Нима не знаят колко ценен е и вечен той!?
- Не..Такива като мене,Господарю,
нямат сили,но други...виж...
Те бавно,бавно губят Твоят дар.
Очите им остават,но не виждат,
не гледат другите в очите!
Ушите им са там,но не чуват нищо...
Не чуват красивото във тишината...
Ръцете им,ръцете им не се докосват с нежност.
Сърцата им остават също!...Заледени.
Не прегръщат с обич...
Защото не могат да обичат!
И да!Аз нямям сили да се боря...
Слаба съм и влюбена в доброто!
И бих дошла отново.Хиляда пъти!
И по-преди!...Ако знаех...ако знаех,че наистина те има!
-Слизай долу!