автор: zima

Беше толкова черен и мръсен...
Светът на очите му излинял,
мъртви очи с цвят честен.
Рови боклуците, що ще намери –
кварталът е толкова беден!...
Взе празна кутия – бонбони
е имало сигурно в нея.
С жадни устни пое
прашецът полепнал.
Шоколадена пепел
в устата изсипа
тъй гладно, тъй устремно,
че всичко у мене се срина...
Къде да се скрия от образа черен –
та той бе само седем-осем
годишен! Нима се изчерпва
вината ни с понятие „циганин”?!
И чия вина се изчерпва
ви питам?!
Моята – никога!