"Актавиан може да вземе две глави, но една- никога"
Плутарх
Рим разваля магията кръв Клеопатра.
Моя късна любов, аз качих те на трона ти.
Староста ни обсажда опънала шатри,
войската крещи и ти иска короната.
Пресушихме ли златния кратер
мое русо момиче герой?
Младост наша! Ти бе император!
Как ще слезеш от трона без бой?
Младост мъжка. Митична мистерия!
Пир от песен и плът. Маскарад.
Размених за магия- империя,
да остана завинаги- млад.
Как ни гали страста, как ни глези.
Изгоряла, до пепел -гори.
Младоста отлетя, възцарила друг Цезар
с могъща войска и пари.
И нахлува крадеца на слава
във магията- двойна душа.
Легион! Любовта е двуглава!
Няма меч за едната глава!
Сам съм. Чувам тръбата обречена.
Сам. За теб. Само ти- дай ми знак.
Мое второ сърце, как целуваше меча ми.
Наточи го в бедрата си пак.
Излъжи ме- кажи, че съм твой!
Измами, омагьосай успеха!
Моят скелет ме вика на бой
в ослепително черни доспехи.
Младост втора- кръв капе по тронът ти!
Старост! Смърт! Ветерани- сечете!
Моя руса магийо- не сваляй короната!
Ще умра, но в леглото- довечера!