" Аз нямах време за Омраза"
                    Емили Дикънсън
И докато светлината
чезнеше в прозореца,
обратния си път поела
и птиците забравяха
за своите летни песни,
аз изкачвах трите стъпала
и нямах време за омраза,
преди олтарът на любовта
да ме намери.
Скитница-нарече ме нощта,
скрила в себе си заблудата,
приютила на тъмно дъха ми
и очертаяния на кръстове
в прозореца ми светеха,
а пътят събираше посоките,
докато чаках с вярата
и люлеех надеждата си
-синьо цвете.