автор: alkaltchev

Все още броди Диоген
с фенер запален във ръката.
По сред бял ден. По сред бял ден,
човеци търси по земята.

А хората се смеят с глас,
изплашени от мъдростта му.
Не търси нас. Не търси вас,
а луди, като него само.

Че лудите, крепят света
а хитреците – управляват.
И суета. Пак суета,
тече през времена и нрави.

Мъдрецът – древният герой,
върви сред нас, от нас прокълнат.
Незнае той. Незнае кой,
с отрова чашата му пълни.

И още броди Диоген.
Фенерът му ме заслепява.
Но не пред мене. Не пред мен
се спира той. А отминава