автор: sandil

Студ! Дърветата чувам как пукат
в отеснелия леден ръкав
и луната болящо блещука
голо тяло на снежен чаршав.

Дива котка, без плячка се връща,
право в мен- на късмета поклон.
Като женска ръка ме прегръщат
през кръста ми- патрон до патрон.

И милувката кожена стяга
до последната дупка ,така...
Буйна старост, все тъй тънкоснага
с кръвожадна барутна ръка.

Гръм и скок, но смърта го догони-
черна кръв, ето, ясно личи
а превръща се в цъфнали клони,
в пролетно пъстроцветни очи.

В ослепително, слънчево руса
юлски пареща, жарка жена.
От кръвта ми-умираща вкуси
пак ти- котешка женска душа.

Аз горещата пушка изпускам
и топи се снега, ставам друг
и прегризват сърцето ми устни
женски устни - на котешки труп.