Морето е човек висок, самотен,
но в него самотата е игрива
със бяла, неподправена походка
и чудно, но на него му отива.
А моята е тъжна и досадна,
но взра ли се в очите му, не смея,
да тръгна по ръба им, да не падна,
и в синя самота да заживея.