автор: dara33

Мишо тича. Ала, хоп!
Мишо си играе.
Весело потичва.
Сиренцето търси.
Мишо тича.
Ала, хоп!
Вместо сиренце
да папка вкусно
май сега е той натясно,
че наместо да го хване
той капана го заяде.

Ах, горкото Мише.
Плаче и тъгува.
Тича из капана.
Сирене прескача.

-Не, не искам да те ям.
Само ме пусни навънка.
Пак да тичам там далече
без дори да мисля вече,
че ме мамиш ти лъжливо
със сиренце любимо.

И смилил се- той капана,
че му стана жал за Мишо.
Пусна Мишо той навънка
да си тича най- свободно.


От тогава вече Мишо-
не прекрачва във капана,
макар че от него го вика
сиренце бяло и сладко.