Щом на тротоара стъпиш вече,
ти си просто минувач, човече!
Изравнили стъпка, редом крачат
стадо анонимни минувачи.
И дочуваш грохот от копита
в джунглата, с бензинен дъх опита.
Не полъхва никаква идея -
важното е да се оцелее!
И да нямаш вид на тревопасно,
ще те сръфат челюсти ужасни.
В битката едва ли ти помага
егото, останало на прага.
Даже сянката ти сред тълпата
е като фатална непозната.
Светнат ли й фарове далечни,
те зарязва в падащата вечер.