Доверие, измамено,
бяга от теб…
Сърце, ранявано,
се разпада на късове лед…
Предаде любовта ми нежна
с такава лекота…
Обещанието ти още в мен горчи
с вкуса на сладникава лъжа…
Топлина в очите няма,
сломена болката кърви…
Любовта ми ти открадна,
всичко живо в мене заличи!
Споменът за теб е още жив,
ранен, сакат и куцащ, той едва шепти…
Посланието е толкова ненужно,
урока вече зная – от болка в мен крещи…
Днес любов, изгубена, те среща,
четеш я още в моите очи,
усещаш ли студа отсреща –
моя пазител от подли лъжци!