 |  Той не попита от какво съм слепила
крилете, с които споделяхме нощни простори.
Бих му отвърнала: Не с тях съм родена.
Аз съм обикновена жена,
с обикновен живот,
с обикновени плътски желания и
за неговите зелени простанства
с мирис на мускус
не съм готова да платя висока цена –
с онази страхлива част от себе си,
свита удобно на топло в креслото на
място, наречено дом.
И нямам как да живея, пожертвала
земната твърд под краката си.
Сега гледам – от мен си тръгва със сведена глава,
да не срещне с очите си моите, болни.
Крилете му, черните, скършени в последния
стремителен и самоубийствен полет
очертават по снега път с кръвта му.
Път без връщане. Надалеч от мен.
А аз изричам:
Разкарай се, МРАЗЯ те...
Мразя те!
Нищо не чувам, нищо не виждам.
Глуха и няма, и сляпа.
Иначе няма да мога.
Публикувано от hixxtam на 01.02.2008 @ 22:57:07
| Сродни връзки» Повече за
Поезия
» Материали от
Nika
Рейтинг за текстСредна оценка: 3.83
Оценки: 18
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Граница" | Вход | 9 коментара (25 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Граница
от copie на 01.02.2008 @ 23:44:56
(Профил | Изпрати бележка) | Удивително стихо! Болката е като отрова и като любов. И Граница няма.
Любовта е болка и отрова, отровата е болка и любов...
Силата на стиха е поразителна. Горчивината след него - също
Нищо не ни остави за сламка, Ника???? |
Re: Граница
от Nika на 04.02.2008 @ 10:57:26
(Профил | Изпрати бележка) | Имам такива дни, понякога.
Дни на омраза, на горчиви гневни сълзи, на свирепи решения.
И нямам сламка за себе си. Нямам спасение. Само ярост.
Каквото и да правя, имам две страни. В този текст думата е на Тъмната. |
]
Re: Граница
от Nika на 03.02.2008 @ 19:12:57
(Профил | Изпрати бележка) | :) Здравей!
В друго време ще ми пука за някой друг, за нещо друго.
Така е, някои неща се променят, други - не. |
]
Re: Граница
от snowking на 02.02.2008 @ 08:38:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Трудно се коментира, когато знаеш за какво иде реч. Освен да изразя съпричастие, нищо друго не ми остава, Ника. Това не е само стихотворение... |
Re: Граница
от Nika на 03.02.2008 @ 18:54:48
(Профил | Изпрати бележка) | Трудно било... :) Ми направи усилие, все пак :)))
(Шегувам се. Това е само някакво съчинение...)
Благодаря. |
]
Re: Граница
от templier на 02.02.2008 @ 10:46:27
(Профил | Изпрати бележка) | | Много силно! Бих го сравнила с прерязана вена... Поздрави за стиха! |
Re: Граница
от Nika на 03.02.2008 @ 21:41:35
(Профил | Изпрати бележка) | Става. Ако вената е негова :)))
Поздрави и благодаря за вниманието. |
]
Re: Граница
от beche на 02.02.2008 @ 21:54:09
(Профил | Изпрати бележка) | Тежък стих.
Мъжете със зелените пространства...които трайни следи оставят.
Брутално верен и силен стих.
Много ми хареса!
:)
|
Re: Граница
от Nika на 03.02.2008 @ 19:00:17
(Профил | Изпрати бележка) | Оставят дълбоки следи.
Но в крайна сметка е важен финалът - предизвестен и брутален.
Здрасти, приятелко :))) |
]
Re: Граница
от ElToro на 03.02.2008 @ 08:39:08
(Профил | Изпрати бележка) | С риск и аз да си навлека омразата ти, ще попитам - Готова ли си била самата заедно да преминете границата?
Един от все по-малкото стихове, които те навеждат към сериозен размисъл...
Здрасти! |
Re: Граница
от Nika на 03.02.2008 @ 18:49:31
(Профил | Изпрати бележка) | Нищо не рискуваш и го знаеш чудесно.
Също така чудесно знаеш, че има граници, които няма да премина.
Здрасти. |
]
Re: Граница
от rainy (daring.rain@gmail.com) на 04.02.2008 @ 11:48:44
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Не с тях съм родена...
_________________
А как се оказва, че сме стигнали там, където сме, Ники? Над океана и най-дълбокото му или пък отвъд? Телепортирани пряко нашите желания и чувства? Или с хартиени оригами, залепени от собствените ни измислени измишльотини? Тая съмнения.
Случайностите са проявление на скритите ни потребности и тази максима с максимално точния й изказ винаги дълбоко ме е впечатлявала. И щом са такива, то...
А иначе дефинирани граници наистина няма. Те са в нас. И за нас. Пресекат ли ни ги, толкова по въпроса колко ни познават или струваме за когото там. И обратното... Пресечем ли си ги самите ние, толкова по въпроса колко струваме в собствените си очи и уважаваме самите себе си. И кои са границите, отговорът е отново там, в самите нас. Намери го, точния за себе си, и всичко ще е точно и наред, колкото и да не е наред...
А за поезията извън споделените мисли... Нямам представа дали си РОДЕНА поетеса.
:)
Със сигурност твърдя, обаче, че я носиш в себе си и то в онези драматично-болезнени до фриволност измерения, които я правят до фриволност грубо-сетивно-провокативно-отчаяно-въпросително интелигентна и истинска. Какъвто е живота.
Друга опера е дали така трябва да се живее и да се храни същността ни с въглеродния двуокис, вместо да фотосинтезира слънцето...
|
Re: Граница
от Nika на 05.02.2008 @ 17:34:27
(Профил | Изпрати бележка) | "Случайностите са проявление на скритите ни потребности." Отнасям се с лека ирония към подобен фатализъм :) и някак си отказвам да повярвам, че има Някой Много Умен и Много Загрижен, който ми устройва събития, бидейки наясно със скритите от самата мен мои потребности. А ако го има... и ако се докопам до него... не знам! Да го питам аз него: "Защо!"...
Това беше в зоната на юркането :)))
Как се оказах там? Не знам как, но се случи да попадна на круиз в един много различен от моя свят. Свят, в който мъжете много пият, псуват, бият се, много скитат и пилеят парите, спечелени от контрабанда с широко сърце и за отрицателно време. Същите тези мъже умеят да плачат или да умрат от любов.
В моя свят не се умира от любов. В моя свят любовта е основание за... ъъъ... плътски желания, да кажем. Та това имам да кажа аз границата... отвъд нея нямам как да оцелея.
За поезията не ми се говори сега. Ти си разбираща, ще ми простиш :)))
|
]
Re: Граница
от Ufff на 08.02.2008 @ 05:29:05
(Профил | Изпрати бележка) | Много хубава творба си написала, Ника, почитания!
За "вътрешна употреба" си я нарекох Смелост, може да ти изглежда странно. |
Re: Граница
от Nika на 08.02.2008 @ 16:56:45
(Профил | Изпрати бележка) | Не, не ми изглежда странно.
Понякога смелостта е единственото, което ни крепи цели.
Като да отидеш на зъболекар, щото няма вече накъде... :))) |
]
Re: Граница
от Nika на 09.06.2008 @ 18:30:50
(Профил | Изпрати бележка) | Ех, така си е, дори има някакво реалити с такова заглавие - "Такъв е животът" :)
Мъка, мъкаааааааа... :)))
Не гледай, че се смея, благодаря ти! :) |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 837
ХуЛитери: 3
Всичко: 840
Онлайн сега:
