автор: Angel_stz

Обичам те и притварям очи,
и ликът ти изплува пред мене,
усмихнат, дори закачлив,
но нежен и много гальовен.

Далеч си, а сякаш до мен си
и нежно ме галиш по умореното чело.
Усещам топлината, която излъчваш
и тя ме сгрява в празното легло.

Телефонът звъни и гласът ти ме връща
обратно при теб в уютния дом.
Знам, че самотен сега си без мене,
но само след дни ще сме двама отново.

"Лека нощ "ми казваш усмихнат
и потъвам спокойна във нощния сън.
Заспивам леко и бързо, и пак мисля,
че макар и далеч си отново при мен..
........................................................
Обичай ме затуй, което съм сега,
а не заради младост в отминали години.
Защото трудна обич е това
и когато има болка, нямам сили.