автор: BlackCat

В старата книга на общите ни спомени
пишеше, че сме се срещали.
Времето помежду ни - безпътен конник -
градеше замъци от грешки.
Когато плахите треви на обичта поникваха
между гъстите павета на разума,
тъпчехме с тежки обувки от гняв, свикнали
до дъно да ни е празно.
Кънтяхме като камбани от бича на погледа,
за да надвикаме тишината.
Надниквахме в на някоя песен мътната локва,
за да отразим душата си.
Сега само понякога, когато сънят завибрира
и дави гласа ми пясъчната тревога,
търся на общия ни спомен старата книга...
Да я открия... не мога.