автор: iasmina

Във всички исторически времена политиката е била ябълката на раздора между човеците, но и преобразувателят на социалната действителност. Отвъд жонгльорството в политиката обаче, винаги можем да съзрем духовното значение. За целта, понякога трябва да почакаме да се случи дистанцията във времето. От това правило, времето на Исус не прави изключение.
Разликата е само в това, че ако оста на политическото значение днес е взаимоотношението "общество - личност", то в онези времена отношението е "бог - човек".
Ако старото предизвестие е забравено, то виновна за това е вестта за Възкресението. Споровете около него са на базата на интерпретациите относно правилното тълкуване на тази вест. Споровете са включително и политически. "Президентството" се представлява от съвета на равините, "съдебната власт" е в ръцете на Рим, а "парламентът" е класата на пророците, която се разцепва основно на три "партии". Есеите са в лявото пространство. Те са идеалистите. Те не считат, че бог не се замесва в човешките дела, освен за да въздаде справедливост за непозволената намеса на човеците в божиите дела. Те вярват, че възкръсналият ще е неуязвим така, че да разруши всички тронове на властта човешка - властта на Рим, а и на равините ще бъде отнета, за да остане да управлява само божият закон. Фарисеите са на другия полюс. Те са материалистите. Според тях, възкресение друго няма да има, освен това, което вече се е случило. Те сляпо тачат паметта на Мойсей и в тяхното виждане Управителят на Юдея, като институция, е вековечният престол на Мойсей, а всики следващ управител е своеобразно възкресение негово. Не е обществена тайна, че управителят по бащина линия е римлянин винаги така, както по майчина линия той е юдеин винаги. Само чрез този компромис Рим успява да усмири непокорния юдейски етнос. Садукеите са центъра - своеобразни "демократи". Според тях, народът трябва да се самоуправлява чрез гласа божи, чиито вестители на земята са пророците, а всяко друго управление според тях е поробване. В своя защита те изтъкват това, което е широко известно - че месията ще се пръкне от редиците на пророците. А в устройството след време на християнската църква, интересите и на трите "партии" са удовлетворени с консенсус.
Всичко това касае Исус много по-пряко, отколкото самият той съзнава в началото. Негов учител по прагматичност е Йоан Кръстител, когото Рим много добре познава и от когото се ужасява. За дворецът той е костелив орех, защото е на "ти" с дворцовите интриги, а е и толкова интелигентен, че никога не успяват да го хванат на тясно, за да го обезвредят. Йоан е опасен, тъй като изповядва зороастризма - най-масовия единобожен езически култ по онова време. "Разделяй и владей" тогава не върви, а властта разчита на многбожието сред етносите, за целите си. Възоснова на зороастризма след това се формира религията ислям, за което Йоан доброволно плаща с главата си.
А Исус трябва да намери за себе си абсолютната точка на сходимост по смисъл и значение на цялото това многообразие от връзки и отношения.
Някой би могъл да възрази, че Исус не може да е бил съвсем обикновен човек, щом като е чудодействал. Истината обаче е, че по същото това време същото са можели мнозина пророци, макар и не в същата степен. Затова съвсем преднамерена политика на Рим е осмиването на пророците. Не е било трудно, защото като цяло възкресението се е тълкувало като връщане от бога на човека на изгубените му психически способности от времето на Атлантида, а така всеки по-изявен в същото, повече или по-малко, но е "месия". Вижте колко месии се навъдиха?!" - присмива се Рим.
От началото до самия му край обаче, за Исус водеща си остава духовната етика. Като пример: Мойсей е казал " не лъжи", а според Исус тази заповед се изпълнява тогава, когато думите не се разхождат с делата, за което пример е старото предизвестие само по себе си. Мойсей е казал и "не кради", а равините са уточнили, че чуждото може да стане свое само като се заплати за него. Исус не спори с това тълкуване, но го извежда по-нататък като твърди, че да се "заплати" може "без кръв", т.е. просто като се осъзнае, че да се у-свои може нетленното във вид на есенция от всяко тленно - вместо саможертвата на жертвоприношението, достатъчно е да се "заплати" със... проумяване на скритото значение. Мойсей е казал "не убивай", но само плътта ли може да бъде отнета насилствено? Чуждо ли е Новото познание и как то да стане свое? Като че ли отговорът е предрешен - саможертвата на месията е плащането, но че става въпрос за откупване на изгубено право, а не за първоначалното му придобиване, за това като че ли свидетелства обещаното възкресение. В крайна сметка Исус е наясно, че погрешни пътища няма, дори когато видимо пътят води в задънена улица. Исус е убеден, че разковничето съществува винаги, като до него се стига винаги - щом сърцето се пази чисто и умът - бистър.
Когато отпуснатото му време привършва, Исус е сам в Гетиманската градина: "...ако може да ме подмине тази чаша, но да бъде волята ти, отче...". Страхува ли се Исус? Да! Ако се сбъдне второто предизвестие, успял ли е тогава Исус да изпълни мисията си?
(следва)