Ако не си човек, който се интересува от "библейските истини", тази статия е точно за теб!
Ще говоря за Исус! Но не за бога, а за Човека! И не за Идола, а за Търсещия в съмнение!
Исус е обикновен пророк, каквита са били мнозина по онова време. В същото това време да си пророк не е хоби, а професия, защото чуващият гласа божи трябва да мине през обучение при равините, преди да му бъде позволено да проповядва открито. Въпреки римското владичество, етноса се управлява от съвета на равините. Да станеш равин не можеш. Равинът се ражда такъв, защото "кръвната му група" е паметта на народа за родословието му.
Никой пророк не си позволява да минава чертата деляща го от бога: "Отец ми рече да ви предам...", но никога "Аз мисля, че...". С Исус не е така. Отивайки при бога в себе си, той редовно чува: "Ти кажи!", но да би го сторил, би се изтълкувало като ерес, лудост, богохулство... И Исус страда искрено, считайки се недостоен за призванието си. Той е много ерудиран и начетен, освен това - мислещ. За страданието му има още една причина - като пророк е призван да напътства другите, но той вижда душите на хората, а неговата душа не може да се постави над техните. И Исус наистина страда, не можейки да намери разковничето към своята същност.
Пренаситен разтвор тръгва да кристализира дори от една прашинка попаднала в него. За Исус тази прашинка се оказва един апокрифен текст, на който попада в архива на равините, който текст той не познава. Прочитът му показва, че това писание много прилича на известното на всички Предизвестие за идването на Месията. Пита архиваря и научава, че това е... "старото предизвестие", което никой не крие, но което просто е забравено. То с нищо не интригува - нито дума за саможертва и възкресение. В него се казва просто, че когато хората са готови, ще дойде този, който да им даде Новото познание. Исус е потресен от откритието, че старото предизвестие е написано в изказа и смисъла на Новото познание, което освен това е и неговата истина отвътре, с която до сега не е знаел какво да прави.
За Исус обаче, всичко едва сега започва, защото трябва да си изясни толкова много... - за времето, в което живее и себе си в него..
(следва)